Писма от Пенчо Славейков до Мара Белчева

Разгадаването на вътрешния свят на двама влюбени е изключително сложно начинание, което може да се окаже дори невъзможно, когато става дума за личности с духовна значимост като Пенчо Славейков и Мара Белчева. Те са две знакови фигури в българската литературна история и видни интелектуалци, които са посветили усилията си на повишаването на българската култура.

В новото луксозно издание „Писма от Пенчо Славейков до Мара Белчева“ са включени множество писма, написани между 1903 г. и 1911 г., непосредствено преди смъртта на поета. Оригиналният стил на известния автор е запазен, а единствените изменения касаят съвременните граматични правила. В бележките под линия са добавени липсващи части от предходните версии, както и отделни фрази от писмата. Към края на книгата има допълнителни кореспонденции с цел по-подробно разглеждане на определени исторически моменти.

Кореспонденцията на Пенчо Славейков попада в периода, когато той достига най-високите върхове в творческата си дейност. През това време публикува сборника „Сън за щастие“ (1906), нова версия на „Епически песни“ (1907), антологията „На острова на блажените“ (1910) и шедьовъра „Кървава песен“, макар и незавършен; малко преди кончината си получава номинация за Нобелова награда от Алфред Йенсен.

При разгръщането на това безценно епистоларно наследство читателят ще усети, че тази интензивна активност едва ли би могла да бъде осъществена без неговата любима и съмишленица в поезията – Мара Белчева.