Съчинения в пет тома Т.1: На острова на блажените

Под редакцията на чл.-кор. проф. д-р Иван Гранитски и д-р Панко Анчев, книгата включва творби като "Сън за щастие", "Епически песни" и "На острова на блажените".

Пенчо Славейков е един от най-сложните и противоречиви поети в българската литература от края на XIX до началото на XX век. Досега той не е получил еднозначно признание като значима фигура, която оформя характера и посоката на развитието на българския литературен процес след Освобождението, а причината за това според мен е, че все още не е напълно разбран.

Феноменът Пенчо Славейков демонстрира, че българската литература окончателно навлиза в модерността си и затова преживява бурна смяна на поколенията в новото си състояние. Преди този период тя никога не се е сблъсквала с подобни драматични изпитания и изобщо не ги е очаквала. При появата на Пенчо Славейков става дума не просто за поредната смяна на поколение, а за преход между две различни эпохи - от един тип литература към друг начин на художествено мислене. Не може да се очаква такъв процес да бъде спокоен или плавен, когато става въпрос за основополагаещи промени в литературния живот и общественото съзнание.

Тези трансформации винаги са болезнени, въпреки че историята на литературата би трябвало вече да бъде свикнала с тях.
Панко Анчев

Книгата представлява част от серията "Съчинения" в пет тома под издателство Захарий Стоянов.