Звезди под клепачите

Романът на Николай Терзийски, озаглавен „Звезди под клепачите“, служи като опора в моменти на вътрешно съмнение относно прощаването или осъждането на друг човек. В него ще открием дълбоки истини за хората, живеещи под българското небе, както и за препятствията по техния път, които ги водят към свобода и страст. Историята разказва за техните дни, изпълнени с трудности и упорство. Този роман е особено важен в мигове, когато сме решили да се разделим с най-близкия до нас човек – всичко около нас – нашата кръв, въздухът в дробовете ни и времето изваждащо чувствата от сърцето ни викат: „Върни се!“. Произведението на Терзийски е необходимо именно сега, за да избегнем превръщането на живота си в пропуснат влак към истината. Книгата носи мъдрост и талант; тя предлага надежда. Това е произведение за времето и неговото най-красиво, страшно и радостно измерение – любовта. Авторът успява да предаде послание за безсмъртието и достига до основната тайна - само любовта може да донесе вечност.

Според Здравка Евтимова романът е внимателно структуриран с типичната "сферична" композиция характерна за предишните творби на автора. Наративът изгражда плътни паралелни светове, които постепенно се развиват през действието. Разказвате така завладяващо захапва собственото си опашка.

Всеки свят в романа притежава уникален облик със свой предметен свят , логика на развитие и атмосфера; всеки от тях включва ярки образи.

Емоционалният заряд в „Звезди под клепачите“ го отличава благодарение на личното преживяване и преосмисляне от страна на автора. Според Борис Минков този роман е сред най-добрите произведения в съвременната българска литература.

Силвия Недкова акцентира върху необходимостта внимателно да следим развитието на Николай Терзийски – той има потенциал да стане един от значителните имена в бъдещата българска литература и вероятно ще намери място сред учебниците през идните десетилетия.