Прозрения за българите. Историография

Когато говорим за наследството на Раковски и Ботев, като нещо, което е било поставено от официалната историческа наука в т.нар. "удобни чекмеджета", възниква основателният въпрос дали това твърдение е вярно или просто преувеличение. При проверка на фактите се оказва, че действително съществува такъв проблем. Следователно, естествено идват нови въпроси: Кой стои зад този процес на форматиране? Дали официалната научна общност е безлико явление и кои са лицата, които я ръководят? На кого всъщност не му харесват тези български интелектуалци и революционери? И защо името на Раковски остава толкова непознато днес? Може би причината е старинният му език, но едва ли само това обяснява ситуацията.

Настъпило е време да върнем Раковски в българската култура такъв какъвто той реално е, а не според желанията на влиятелните личности в настоящия момент, които искат да използват неговото наследство за своите глобализационни цели. Родолюбието и глобализацията – както материална така и духовна – могат да съществуват един до друг единствено чрез авторитети като Раковски. Необходимо условие за успешното реализиране на бъдеща глобализация е подготовката на колективното съзнание у народите, а това може да стане благодарение на творчеството на Раковски, особено публикуваното тук.