Сартр. Между битието и нищото

Жан Пол Сартр (1905-1980) е безспорен колос в философията на XX век. Той е общоприето считан за най-влиятелната личност в екзистенциализма и вдъхновява множество поколения мислители. Чрез бурния си личен живот той практически демонстрира основните си идеи, като същевременно интегрира сложните си концепции в пиеси и романи с изключителни художествени качества.

През 1964 г. получава Нобелова награда за своя принос към литературата, но решава да я откаже, тъй като не желае тя да повлияе негативно на развитието му като творец и философ. Сартр вярва, че човекът е осъден на свобода и носи постоянна отговорност за това какъв е и какво му се случва.

Неговите теории завинаги променят разбирането за ключови понятия в социологията, феноменологията и постколониалната теория, предоставяйки нови перспективи за интерпретацията на литературата и изкуството.