В света на ръкописите

В епохата на средновековните ръкописи

С откритията на Гутенберг през 1454 г. и развитието на печатната индустрия, книгите започнали да се издават в хиляди абсолютно идентични копия на относително ниски цени. Днешният Интернет направи милионния тираж напълно нормален. В противовес на това, всеки византийски и славянски ръкопис остава уникален артефакт (уникум), тъй като не съществува друг подобен по своята природа. Както всички редки предмети, писмената книга от този период била много скъпа. От модерна гледна точка може да се определи като луксозен продукт; например една голяма пергаментна книга с размери около 30 х 40 см и приблизително 400 страници струвала между 14 и 26 златни монети. Преписвачите Григорий и Йоан от X век, работили за архиепископа Арета, оценявали труда си при преписването на един ръкопис на цена от 6 византийски номизми – което в контекста годишния наем за магазин в централната част на Константинопол (38 номизми) предоставя представа за стойността дори на по-нискокачествени произведения в сравнение с тези предназначени за императора или патриарха (Целикас, 1985).

През Средновековието колкото повече декорации и иллюстрации съдържала една книга, толкова по-висока е била цената й. Това налагало участието не само на писачи — които не винаги били професионални калиграфи — но също така и ангажирането на декоратори и миниатюристи. По този начин завършеният ръкопис можел да бъде притежание или закупуван само от представители с високи социални позиции в средновековното общество (например Псалтирът от Лондон, Британска библиотека, АМ. Мз. 19352 от 1066 г., изработен в Студийския манастир в Константинопол).