Безсъдбовност

"Няма такова безумие на света, което да не можем да понесем по естествен начин и съм убеден, че щастието вече ме очаква на пътя ми като неизменна примка. В крайна сметка там, до комините, в моментите на страдание имаше нещо, което можеше да се нарече щастие. Всички питат само за несгодите и "ужасите", но за мен именно това преживяване остава най-запомнящо се. Да, трябва да го споделя следващия път, ако някой ме запита."

„Безсъдбовност“ е най-известният роман на унгарския автор Имре Кертес. Първата част от неговата трилогия относно Холокоста получава Нобелова награда за литература през 2002 година. Той излиза първо през 1975 г. в Унгария след забрана от комунистическия режим.

Сюжетът проследява опитите на едно подрастващо момче, което един ден е натоварено във влак за Аушвиц. То наблюдава с чувство на отчуждение живота около себе си – ужасите в лагерите и постепенното му психическо разпадане.

Кертес отказва да приеме твърденията за автобиографичност на романа въпреки личния си опит – той самият е бил депортиран в лагери за смъртни присъди едва на 14 години. Фокусира вниманието ни върху концепцията „мрачният капан на линейността“.

“…Имре Кертес разглежда възможността индивидът да продължи да живее и мисли независимо в периоди, когато човешките същества са все по-подчинени социалните сили. [Той] защитава деликатния опит на индивида срещу варварските произволи на историята.”