Богомилски легенди

"„Богомилски легенди“ е публикувана за първи път през 1912 година под псевдонима Аноним и бързо става значимо литературно събитие.

Николай Райнов (1889-1954) представлява изключителна фигура в българската история и култура на XX век с многобройни таланти – той е признат писател, поет, белетрист, драматург, есеист, художник-декоратор, специалист по изкуствознание и културология, литературен критик и популяризатор на изкуството. Освен това Райнов е философ, стилист, преводач и публицист със завладяваща интерпретация на българския и световния фолклор.

Той учи в Духовната семинария в София и след това изучава философия в Софийския университет. През живота си предприема езотерични пътувания към духовните загадки на Цариград, Сирия, Палестина, Египет, Гърция и Италия. Завършва художествено-индустриалното училище в София и става главен библиотекар на Пловдивската народна библиотека, където пише своите първи научни трудове по изкуствознание. В Париж взаимодействува с европейската култура. Той е хабилитиран професор в Софийската художествена академия и десетки години работи като академик в Института по изкуствознание при БАН. Също така е дописен член на Българския археологически институт и един от основателите както и пръв директор на Института за литература при БАН."