Аполон

Мнемозина е гръцката богиня, олицетворяваща Паметта. Тя е дъщеря на Уран и Гея и принадлежи към предолимпийските божества, което я прави пазителка на спомените за „предисторията“ на света. От Зевс тя има деветте Музи – покровители на изкуствата, чрез които дарява поетите с вдъхновение, позволявайки им да пресъздават божествените видения.

Древногръцките хора смятали, че съществуват два извора: Лета – символизираща „Забравата“, и Мнемозина – представляваща „Паметта“. На пътя към безсмъртието орфическите последователи вземали предпазни мерки да не се объркат тези два извора; те трябва да утоляват жаждата си само от водите на Мнемозина, тъй като забравянето би означавало загуба на паролата за достъп до царството на Персефона.

Гърците наричат истината Алетея, която означава незабрава. Загубата на паметта се счита за равнозначна на лъжливост. Само паметта осигурява идентичността ни и свързва човек с неговото етнокултурно наследство - родова принадлежност и семейство. Дори когато Калипсо предлага безсмъртие на Одисей, той отказва да забрави себе си; в противен случай ще изгуби паметта си, която обединява групата му. Аедите - поети певци и служители на Музите - поддържат тази памет живописвайки героичните истории и генеалогии. Чрез възпяване подвизите им те напомнят не само славата им но и ценностите заради които са дали живота си.

Нарекохме нашия проект "Мнемозина", защото вярваме в значението й за паметта.