Роксана: щастливата куртизанка

„Роксана“, последната творба на Даниъл Дефо (1660–1731), издадена през 1724 г., се счита за първия английски роман, насочен към жени. Върджиния Улф коментира както „Роксана“, така и „Мол Фландърс“ като едни от малкото романи, които могат да бъдат наречени велики без съмнение. Темата е впечатляваща за епохата: свободата и независимостта на жените, а също и тяхното поробване чрез брака.

Интересно е какво предназначение има този роман; очевидно той привлича вниманието както на мъже, така и на жени – вероятно в онези времена основно мъже. За тях книгата може би е била просто забавна история с пикантни приключения, докато за жените представлява феминистки разказ, написан от мъж. Читателките може да не са се идентифицирали напълно с главната героиня по различни причини, но със сигурност са подкрепили идеите й относно правото им да управляват живота си самостоятелно, свободата при вземането на решения, икономическата независимост и равенството с мъжете – теми толкова актуални дори днес.

Историята на Роксана получава само едно издание приживе на автора; второто излиза след неговата смърт. Оттогава нататък в различните версии се наблюдават промени - много непознати автори добавяли нови части към сюжета според собствените си разбирания от XVIII век или включвали морални послания свързани с наказание подходящо за Роксана. През XX век започнаха да циркулират мнения, че дописаните страници в изданието от 1745 г. принадлежат на Дефо именно защото стилът им кореспондирал добре с останалата част от произведението и те често били печатани като завършек на романа. Сега обаче е установено, че този край също е измамен; сред другите несъответствия там пише например, че Роксана починала през 1742 г., което не можело да бъде записано от Дефо предвид факта че той умрял 11 години по-рано. Заради тези причини добавения текст не фигурира в това издание.