Особености на гръцкия език в периода IV-VI век по епиграфски данни от България

Езиковите характеристики на гръцките надписи от IV–VI век, открити на територията на съвременна България, показват общите тенденции за късното койне в контекста на епиграфския материал от различни региони на империята. Проучването обхваща периода на Късната античност, когато се завършва преходът от гръцкия към средногръцкия (византийски) език, а културно-исторически се утвърдява новата християнска религия. В изследването се разглежда взаимовръзката между тези два процеса и как езиковите явления са свързани с християнизацията в тракийската област на Източната Римска империя. Епиграфските паметници предоставят ценна информация за говоримия гръцки след I век, като единственият литературен източник става Новият завет; те дават директни сведения за имената на ранните християнски епископи и йерархичната структура на клира, както и за конфликтите между ариани и православни през IV век по българските земи. Специално внимание е обърнато върху употребата на специфична християнска лексика и антропонимии, както и върху символиката, формулировките и акламациите характерни за стила и оформлението на късноантичните надписи.

Албена Мирчева-Жечкова има диплома по класическа филология и след завършване започва да преподава старогръцки език в НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“ и СУ „Св. Климент Охридски“. Темата на нейната докторска дисертация е „Особености на гръцкия език в периода IV–VI век по епиграфски данни от България“. В момента тя работи като доцент в катедрата по „Общо, индоевропейско и балканско езикознание“ във Факултета по славянски филологии, където води лекции по общо езикознание и палеобалкански езици. Научният ѝ интерес основно включва проучвания върху старогръчния язык , тракийското наследство and палеобалканските езици; автор e na книгата "Увод в палеобалканистиката" (2017).