Спомен за гората

„Спомен за гората“ е откровена и смела творба, в която хърватският автор Дамир Каракаш ни кани да се потопим в историята на детството и порастването, изпълнена с надежди и разочарования, копнежи и горчивини от живота на едно момче. С тази малка книга той утвърдява позицията си като значим писател…, пише Миленко Йергович в Ютарни лист (Jutarnji list).

Романът е отличен с наградите „Фриц“ за най-добра проза през 2017 година, „Петар Кочич“ за изключителни постижения в съвременната литература и италианската Premio ITAS през 2021 година. Две години след публикуването си, книгата бе адаптирана за сцена от загребския театър Гавела (2018) под режисурата на Тамара Дамянович. На български език можем да я прочетем благодарение на превода на Русанка Ляпова.

Тази творба разглежда отношенията в семейството, особено ранената връзка между един доминиращ баща с патриархални възгледи и неговия чувствителен син, който не успява да се впише в социалните норми.

Поетичното звучене не идва от претрупване с красиви фрази или сложност на стила; то произлиза от внимателното наблюдение над ежедневните тайни на живота. Нежното броене на ударите на сърцето, трансформациите при растежа, приемането на несправедливостите и теглото върху очакванията – теми около които много книги за порастването са изградени. Въпреки това крехката решителност на главния герой със своя фин усет към света го отделя от околната среда и неговите връстници, правейки читателя по-силно ангажиран с историята. Постепенно пред нас се разкрива мистериозната красота и скритата сила на гората – тя носи както заплаха, така и обещание.

Създадена край гората и вдъхновена от духа й, книгата притежава собствена логика с точен и естествен език; тя е странна но разбираема творба – достойна да представи автора пред света. Малка голяма книга е мнението хърватският писател Роберт Перишич относно „Спомен за гората“.