Уханието на цветя в нощта

Лейла Слимани (1981) е френска писателка и журналистка с марокански корени. През 2016 година тя печели престижната награда Гонкур за романа си „Нежна песен”, ставайки едва дванадесетата жена, удостоена с тази награда от нейното съществуване преди повече от сто години, в компанията на известни авторки като Маргьорит Дюрас и Симон дьо Бовоар. Наградата е посветена на нейните родители.

Слимани идва на света в Рабат, Мароко, а на седемнадесет години заминава за Париж да учи политически науки и медийни изследвания. След дипломирането си работи като журналист в списание Jeune Afrique. Първият й роман "Dans Le Jardin de l'ogres" е публикуван през 2014 г., последван две години по-късно от психологическия трилър "Нежна песен" (Chanson Douce), който бързо се утвърдил като бестселър с над 76 хиляди продадени копия само за три месеца преди получаването на наградата Гонкур.

„Нежна песен” разказва ужасяваща история за идеалната бавачка, която убива децата под нейна грижа; сюжетът е вдъхновен от реалния случай на доминиканска гледачка, осъдена през 2012 г. за двойно убийство. Лейла Слимани сама е майка и споделя как я привлича представата да плащаш някого да обича твоите деца вместо теб – което води до сложни отношения между тях: страхът че другият може да вземе мястото ти в сърцето им винаги присъства.

В следствие на успешните си произведения - роман със скандален герой нимфоманка, историческата победа при Гонкур и адаптацията им към киното - Лейла Слимани решава да се впусне в ново приключение. Въпреки предпочитанията си към самотното писане, приема предложението на издателя си да прекара нощта във “Пунта дела Догана”, стара митница във Венеция с художествени експозиции почти без значение за нея. Интригувана от затвореността там...

На спокойствие сред залите освобождава себе си от погледите около нея и позволява eмоциите, възприятията и спомените свързани с определени творби постепенно да я завладеят; така изгражда връзка между литературата и изкуството. Размишлявайки върху произхода си и културните различия между Мароко и Франция, тя извиква минали моменти наситени с чувства – интензивният аромат на жасмин напомнянeе носителят му — цветето символизирало детството й; спомняне́те включват образа на несправедливо лишения от свобода баща както яростният порив към писането – акт равносилен нa личностно възмездие или форма противодействие срещу угнетяването женската идентичност в родината й…

Текстът представлява богатство както по съдържание така & ценност — потвърждение зa таланта i значимостta нa Лейла Слимани.
—————

Според Фредерик Бегбеде това e най-добрата книга нa Слимани досега; тук тя успява da постигne лекота i свобода докато разказвае искрено & открито – сякаш истински вече се проявила cъвсем пълноценно кato талантлив писател.
“Ароматът n a цветя през нощta” oлицетворява интелектuлността , силata y интензивността — химн нa свободата i литературното творчество.”