Чарли, любов и клишета

Преди шест години, в една закусвалня, срещнах един загадъчен непознат, който ми се изплъзна. По-точно казано, не се яви на уговорената ни среща.

Ето един малък съвет от мен: ако дълго време не сте имали отношения с мъж или не сте го докосвали и целували… не е добре да се опитвате да избягате или скриете от онзи, който ви е избегнал. Не изглежда особено приятно.

Уилям Картър - този непознат от нашата среща преди шест години - беше последният човек, когото можех да си представя във фирмата на баща ми, където работя. Докато усещам паника и вълнение и се опитвам да бъда спокойна, осъзнавам, че той вероятно изобщо не ме помни. Не знам дали трябва да чувствам облекчение или тъга за това. Ситуацията става по-сложна когато разбераме, че ще трябва да работим заедно отблизо; но поне му заявявам веднага, че вече нямам чувства към него. Все пак няма нужда той да си въобразява нещо.

Докато планирам приоритетите си и правя важни промени в живота си - реших сама да контролирам съдбата си - близостта с Уилям определено усложнява ситуацията. Особено когато започваме активно да се наблюдаваме по време на служебните заседания. Да не споменавам как той внезапно появява на най-неочаквани места... като например на слепи срещи и в секс клубове. Освен това ми предлага боза защото знае колко харесвам романтични истории с подобен привкус и оставя бележки в офиса ми. В случай че питате - все още нямам чувства към него! Никакви!

Въпреки обещанието си никога повече да не чакам мъжът ,отлагаща живота си заради другия ,започвам леко притеснена осъзнавам ,че Уилям Картър може би пречи на моите планове . И дори повече - май вече трудно мога себе си без него . Мечтая за неговия допир така както никога досега . Само дето двама ни сме напълно уверени ,че всичко между нас е обречено ; затова упорито отказваме идеята ,че сме привлечени един към друг .

Никакъв начин! Няма такова чудо! Изобщо даже!

Наистина ли?