Житие и страдания грешнаго Софрония

Софроний Врачански е най-вече известен с преписа на „История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски, но неговият принос за духовното израстване на българите е много по-значим. Животът му, който започва като Стойко Владиславов, също така предизвиква интерес.

„Житие и страдания грешнаго Софрония“ представлява първата оригинална творба на новобългарски език, в която врачанският епископ разказва за своите преживявания преди да се установи във Влашко през 1803 г. Тя е публикувана в седем последователни броя на вестник „Дунавски лебед“, редактиран от Георги Раковски през 1862 г., а след това излиза и като самостоятелна книга под редакцията на Александър Теодоров-Балан.

Това ново издание следва концепцията на сдружение „Българска история“ да представя класически произведения по начин, който ги прави достъпни и визуално привлекателни - този път става дума за едно от най-важните литературни произведения от XIX век у нас.

Книгата включва целия текст на „Житието“, както и анализ от доц. д-р Ива Трифонова от Кирило-Методиевския научен център при БАН. Тя разглежда творбата и предишните й публикации, предоставяйки подробности относно живота на Софроний Врачански.