Мравките пият вода. Разкази

Фразата "Мравките пият вода" е широко разпространена сред моряците и служи за описание на спокойствието на морската повърхност. Тя предполага толкова безветрие, че дори мравка може да се доближи до ленивите вълни, за да утоли жаждата си. Разбира се, мравките не консумират солена вода; това е просто игра с думи.

Морето и хората свързани с него са важна част от историите в текста. Въпреки това, всеки читател може лесно да усети атмосферата на Бургас и да се почувства у дома. Персонажите варират - бармани, бивши моряци, учители, тийнейджъри и възрастни хора със своето достойнство. Някои страдат от деменция; има също така лекари и художници - както спомена един приятел критик, всякакви интересни индивидуалности. Повечето от тях остават недоизказани по отношение на професията им, тъй като тя не е необходима за малкия фрагмент от техния живот, който разглеждаме в контекста на голямата картина на света.

В разказите присъства елементът на магически реализъм; какво би било едно произведение без загадъчност и магия?

Авторката Живка Иванова пише с разбиране към героите си - предимно жители на Бургас - избягвайки излишната преценка или метафори. С конкретното назоваване на реални места тя ненатрапчиво представя времевия контекст в който живеят персонажите й. Историята представлява опит да бъдат запазени образи и съдби от миналото - времена които вече не можем да преживеем повторно. Всеки читател непременно ще намери поне един аспект в тези разкази, който ще резонира с неговия собствен житейски опит.