Момичета

Ник Келман е млад човек с високо образование в области като история, изкуство и когнитивни науки, който истински обожава книгите. Той напълно подкрепя цитата на Цицерон: „Стая без книги е като тяло без душа“. Сред любимите му четива се откроява „Завръщане в Брайдсхед“, а сред предпочитаните автори са Борхес, Маркес и Фокнър. Всички тези аспекти се отразяват в неговия впечатляващ дебют “Момичета”, написан преди да навърши тридесет години. Книгата получава признание за най-добра през 2003 г. от реномирани издания като “Сан Франциско кроникъл” и “Ню Йорк джърнъл”.

Вдъхновена от незабравимата "Лолита" на Набоков и пропита с дълбочината на „Илиада“ и „Одисея“, тази творба не може да бъде сравнена с нищо друго, което читателите са имали възможност да прочетат през последното десетилетие.

Книгата разглежда мъжката сексуалност, страхове и желания по смел начин, предизвиквайки объркване у читателя... В "Момичета" изпадате в ролята на наблюдател, докато мъжките митове и тайни биват разкрити със завидна прецизност.

Тук парите и властта могат да превърнат индивида в цинично същество с опустошителна преситеност както социално, така и биологично...

Произведението поставя тревожни въпроси; то задържа вниманието ти чрез образа на успял мъж – добре облечен и богат – под чиято маска може да се крие чудовище.

Всъщност именно това качество те привлича към него както при другите подобни жени; но тъкмо заради него не можеш дълго време да останеш около тях. С времето те стават скучни и наситени - точно както ти самият. Но докато все още гледат света с ново любопитство, те могат да ти напомнят за радостта от живота. Те представляват малки островчета щастие; сред тях усещаш жизнеността си, макар че самият си изгубил част от себе си. Тези момичета носят радост даже когато играят водните лифтове или искат да скачат с парашут; всичко това ги прави желани. Но копнежът ти е не само физически — стремиш се към тяхната чистота на духа вместо просто притежаването им телесно.