Алхимикът

Алхимикът взе една книга, донесена от кервана. Тя нямаше корица, но той успя да открие името на автора – Оскар Уайлд. Докато прелистваше страниците, попадна на разказ за Нарцис.

Той познаваше легендата за Нарцис – красив младеж, който всеки ден се отправял към езеро, за да възхвалява собствената си красота. Толкова бил очарован от себе си, че един ден паднал в водата и загинал. На мястото му поникнало цвете с името нарцис.

Но историята при Уайлд не свършва така. Там е описано как след смъртта на Нарцис ореадите — божества на гората — забелязали, че сладководното езеро се е напълнило със солени сълзи.

- Защо плачеш? - запитали те.
- Плача за Нарцис - отвърнало езерото.
- Не ни учудва това - продължили ореадите. - Всички ние го преследвахме из гората; само ти можеше отблизо да виждаш неговата красота.
- Но нима Нарцис беше красив? - попитало то.
- Как би могло някой друг да знае това по-добре от теб? – удивено отвърнали ореадите. – Все пак именно над твоят бряг той ежедневно се навеждаше над водната повърхност!

Езерото помълчало известно време и най-накрая проговорило:
-Плача за Нарцис, но не осъзнах колко красив е той. Плачем за него защото всеки път когато лягаше край мен, аз виждах отражението на моята собствена красота в дъното на очите му.

– Каква прекрасна история! – каза Алхимикът."
Паулу Коелю