И сърцето най-сетне умира

КЪЩАТА
Изглежда, че самият дявол я е оставил под наем,
но не се знае кой е обитателят.
Вратата винаги е затворена,
а мракът обитава стаите и през деня.

Дъждът разяжда мазилката и тече
през счупените оловни водосточни тръби,
като пот от челото на болен,
влагата пробива по сивите стени.

И снощи (видя ли го от прозореца?),
когато внезапният вятър зазвуча,
вратата се отвори и след това затвори,
на двора започнаха да лаят нощните кучета.

Черната сянка, дълга като копие,
се раздвижи по каменните стъпала
и аз видях, познах там мъртвия човек,
който беше погребан преди девет дни.
1925 г.