Фрагменти. Мисли и впечатления/ Т.2

Най-голямото страдание, което можем да понесем и което може да доведе до нашата гибел, е отсъствието на национален егоизъм. Тази слабост е особено опасна, тъй като често се възприема като добродетел.

Ако изкуството просто отразяваше реалността без представа за идеал, как би могло то да допринася за промяната в действителността и да бъде иновационно?

Всяка литература, създадена с мисъл за читателя, носи тенденциозен характер. Това обаче не означава непременно, че авторът пише единствено за себе си. Напротив – писателят трябва да се фокусира само върху своето произведение при творческия процес - как да го направи по-силно и дълбочинно.
Читателите на "Хамлет" са появили два века след неговото написване; ако авторът беше имал предвид аудиторията си, нямаше да успее да надмине времето си.

Поезията не представлява общуване в традиционния смисъл, а стремеж към свързване с Идеята, Красотата и Истината. Именно тук лежи разликата между едно писмо и една поема.

Концепцията за лиричната поезия у нас е толкова силно асоциирана с хаотичното изливане на чувства, че всяко произведение с овладяно чувство бива оценявано като разумно само когато придобие форма - тоест стане изкуство.

Проблемът на всяка поезия, която цели просто да внуши чувство вместо истински да го разбере и пресъздаде, е в това че опитвайки се прекомерно много να зарази читателя със свои усещания тя неизменно ги преувеличава и фалшифицира.