Необикновени истории от живота на град Колоколамск

Не възнамеряваме да прикриваме с мистерия историята на Колоколамск, затова информираме читателите, че:
а) Колоколамск действително съществува,
б) няма връзка с Волоколамск и
в) е разположен точно между РСФСР и УССР, така че не можете да го намерите на картите на тези дружелюбни съюзни републики. Отговорността за това се носи изцяло от нашите географи.

Що се отнася до журналистите, очерковците и описвачите на провинциалния живот, дори ако са имали желание да посетят Колоколамск, по странно стечение на обстоятелствата те винаги са попадали или в Ялта, или в Кисловодск и усърдно са описвали именно тези градове вместо Колоколамск.

Въпреки всичко авторът и художникът К. Ротов успяха да стигнат до Колоколамск, където отседнаха в хотел „Ряжск“ и даже изготвиха генералния план на този удивителен град. Както показва планът, славният град Колоколамск живописно се е разпрострял по левия бряг на плитката река Сбруя. През XIV век конярят Андрей Себелюбски забравил сбруята на княжеския си кон след прекаляване с византийска водка; тя потънала в реката и така рекичката получила своето име - Сбруя.

От тогава минаха векове. Площад „Себелюбски“ вече е наречен „Членски“, а единствено гражданинът Псов-старши помни легендата за потъналата сбруя – ние я научихме от него докато споделяхме бутилка в кръчмата „Приятел на стомаха“.

Река Сбруя приема малката рекица Поводи. За нея обаче не успяхме да разбера нищо конкретно; Псов-старши прие да продължи спомените си само при условие че бъде почерпен във всички заведения по улица „Голяма месткомовска“. Той беше почерпван последователно в кръчмите: „Санитас“, „Среща с изгрева“, „Малорус“, “Огненото погребение”, “Гласът на миналото” и пивницата при завода "Емелян Пугачов", но въпреки усилията му той загуби дар слово.

Споменатата улица “Голяма месткомовска” представлява главната артерия на града – свързва жп гарата с площад “Членски”, където стои скелетът на небостъргач със своя известна история. Чрез сал под ръководството на капитан Н. Похотило може да преминете през реката към девствена гора около Колоколамск; тази гора преди столетия попречила татарите да опожарят града или унищожат неговото население чрез глад и мор.

Ако навлезете дълбоко в гората ще срещнете шивача Соловейчик – индивидуален занаятчия който търси убежище от данъците там; независимо от това той взема десет кожи от колокомчаните което му донесе прякорa "Разбойника".

На хълма вдясно се намира бившият манастир наречен “Деепричастие”. Бившите калугерки продават продукцията си в кооперативния магазин близо до Седмопопската порта.
Източната част гордо притежава две улици "Бивши" - мястото където някога бил ковчег - "Бездокладна" и "Земетресенска". Последната е именувана така след земетресението в Япония.
Сред пресечките най-забележителната е ул.”Похотлива”, където се намират прекрасните Индивидуални бани.

Няма смисъл да споменаваме улиците като ”Сергеджийска”, ”Безсолна” или ”Безгрижна”, които не впечатляват особено; важно остава задънена уличка “Приключенска”. Името ѝ произлиза от грабежи всяка вечер над случайните минувачи напилисе отвели там.
Накрая отбелязваме руско-украинската група ‘Неукост’ както горящия дом край Седмопопската порта — шест години всекидневно собственикът майор Огън Пламенов го подпалвал рано сутрин за работницита пожарникари под негов контрол."