Plexus II

Когато Хенри Милър напуска Америка и се отправя към Париж през 30-те години, за да живее като литературен бохем, той описва този момент на раздяла с предишното си съществуване и своето Възкресение като писател с термина "розово разпятие". Тази драстична промяна служи като основа за някои от най-красивите му произведения, които изразяват всичките му чувства относно самоосвобождението и истинския живот на духа. „Плексус“, вторият том от трилогията "Розовото разпятие" (състояща се още от "Sexus" и "Nexus"), е художествено отражение на отчаяния и необикновен живот в Ню Йорк на Милър и неговата ексцентрична втора съпруга Мона. Страстно желаещ да пише, той напуска работата си в прочутата Космодемонична телеграфна компания. Животът им е изпълнен с бедност, но те са абсурдно щастливи; борбата им да свържат двата края става безславна, но креативна. Публикуван първо в Париж през 1953 година и забранен в Америка и Великобритания почти петнадесет години след това, „Плексус“ представлява възторжена еротична одa за бунтовническия начин на живот. Великият талант на Милър се крие в способността му да усети всички страхове и паники у човека. Като писател той никога не спира да пише, защото има много какво да каже за странните или по-малко странни личности около себе си – историята му няма край. С безгрижна енергия и искреност той записва всичко; повече от всеки друг човек живее извън установените граници. Очите му притежават магнетизъм, а погледът прониква отвъд всякакви бариери до живота на околните.