Червено злато

„Червено злато“ е вторият роман на Людмила Филипова. Нейният първи труд, „Анатомия на илюзиите“, бързо се утвърди като един от най-продаваните романи през 2006 година. Авторката успява да комбинира документалната истина с художествената измислица, превръщайки скандални и малко известни факти в увлекателно четиво.

Романът „Червено злато“ всъщност наподобява филм поради динамичния си сюжет, който обхваща два континента, ясните сцени и силните образи. Той е филм не само заради действието, а защото представя галерия от лица, които ни преследват и предизвикват смесени чувства – тревога, срам и гняв вече осем години. В този контекст произведението поставя под въпрос нашата смелост да се изправим срещу реалности, които - след като са били банализирани от телевизионните новини - сега застават ярки и болезнени пред нас.
Любен Дилов - син

Разрушените съдби на хората оставят незабележими следи сред големите конспирации и интереси в политиката или бизнеса; те рядко имат значение. Защото интересите нямат душа. Книгата прави опит да разкрие живота на хората извън тези интереси – емоционално и тъжно.
Миролюба Бенатова

При четене на „Червено злато“ съществува сериозна опасност: рискът несъзнателно да преминеш онази невидима червена линия между фикция и реални събития описани в книгата. Лично аз няколко пъти трябваше да спра читането и да си напомням, че не всичко написано представлява действителност. Все пак става дума за роман, макар написан много реалистично. На места обаче текстът звучи толкова автентично, че човек може дори да се ощипе самостоятелно за удостоверяване дали кошмарът от Либия не го засяга лично. Прочетете тази книга задължително – тя ще ви разкрие част от истинската история около СПИН скандала в Бенгази – една ужасяваща случка, която tragically засегна дори нас българите.
Георги Милков