Дега: Рисунки

Творческият път на Дега не е изпълнен с драматични инциденти, каквито често съпътстват живота на много новаторски художници от края на 19-ти век. Неговите картини не предизвикват скандали, подобно на произведенията на Мане като „Закуска на тревата“ и „Олимпия“. Работите му не са подложени на присмех, както тези на Сезан. Той не живее в бедност като Сисле и не завършва живота си със самоубийство, както Ван Гог. Макар животът му да изглежда монотонен и спокойствието му да носи свой собствен трагизъм, този аспект остава почти незабелязан. Това е трагедията от самотата и ранните проблеми със зрението му, които постепенно ще доведат до ослепяване. Въпреки че още в младежките си години успява да се пробие в официалния Салон, Дега никога не става любимец сред буржоазната публика. Той шокира традиционните вкусове с обикновените сюжети от градския ежедневен живот и грубите образи на хора от по-ниските социални слоеве; проявява натуралистична безцеремонност при изобразяването на женското тяло, пренебрегвайки общоприетите класически канони за композиция. Иначе казано, именно характеристиките в творчеството му отблъскват неговите съвременници, но те впоследствие ще го утвърдят като значима фигура за бъдещето.
През последните десетилетия на миналия век Дега не е единственият художник, който се отказва от академичния репертоар с митологични или псевдоисторически теми; много други живописци - най-вече импресионистите - следват неговия пример.
Соня Захариева