Корени

Вилдан Четин е родена в Измир и работи като продуцент и асистент-режисьор за различни телевизионни канали и продукционни компании. Тя провежда докторат в Института по обществени науки на Университета Мармара, със специализация в областта на радио, телевизия и кино. През този период започва да създава рекламни текстове за множество турски и международни рекламни агенции, а също така работи като режисьор. В литературата дебютира с трилогията си „Корени“, „Гласове“ и „Ама“.

Според нейната философия мъжете наподобяват птици - преди дори да осъзнаеш какво става, те вече са отлетели от гнездото. Когато обаче имаш деца, ситуацията се променя; тогава те приличат на пощенски гълъб с вързано краче, а ти контролираш въжето. Ако смяташ брака си за нещо подобно на полица, то децата представляват най-тежкия ангажимент. Забелязвайки недоволство у партньора си, разхлабвай понякога въжето му; но ако той желае да се отклони далеч, трябва да го задържиш.

Отзивите относно романа "Корени" на Вилдан Четин:

„Дали романът не изразява протест срещу глобалните проблеми и експлоатацията на неизвестното във Вселената? Нейният стил е ясен и без двусмислици... Зад критиките към ежедневната рутина може би стои добро намерение? "Корени" е много близък до читателя роман... Историята изглежда толкова реална, че сякаш всичко се развива точно зад ъгъла...” – Гамзе Акдемир от вестник "Джумхуриет".

„Романът 'Корени' няма да предостави готови отговори; напротив – ще ви мотивира да зададете още повече въпроси. Произведението буди любопитството за това какво следва или какво е било предшествало... С остроумен тон книгата разкрива шокиращи истини за живота на съвременния човек.” – Вестник "ХаберТюрк".

„Полудяването означава пълно освобождение… Именно затова Вилдан Четин позволява възрастният герой Талат Кавак да бъде чут в 'Корени', вторият том от трилогията й — само заради процеса на освободителната трансформация.” – Мурат Кара от списание "Коридор".

„След последната страница угасих лампите; сцените продължаваха да изплуват в паметта ми… Последните редове бяха написани толкова автентично и убедително… Усещах сякаш опитвах да избягам от случило се тук…” – Ипек Киган от списание “Hillsider”.