В процепа на хоризонта [Стихотворения]

Особено ми привлича в творчеството на Ранчев един съществен аспект от моралната нагласа на лирическия му герой. Той изглежда, че е дълбоко ангажиран да извлича анонимни фрагменти от слово и действия на непознати личности около себе си. В същото време обаче не го прави с цел да ги увековечи – нито искрено, нито лицемерно; той не се опитва да ги спаси или „възпее”. Вместо това, той запазва тези моменти заедно с тяхната преходност, сякаш само за миг умело подсилва оригиналния поток на репликата, ситуацията или действието, след което продължава напред. Това придава ценна психологическа автентичност на значимия поет.