Още тогава лисицата е била ловец

Херта Мюлер е родена на 17 август 1953 година в малкото немско селце Ницкидорф, разположено в Трансилвания, Румъния. От 1987 г. живее в Берлин и се противопоставя на абсолютния контрол, упражняван от режима в родината си, като избира свободата чрез литературата. През 2009 година получава Нобелова награда за литература. Произведенията й са преведени на над двадесет езика, а у нас са публикувани "Всичко свое нося със себе си" и "На тоя свят човекът е голям фазан".

Историята разглежда последните дни от управлението на Чаушеску: приятели предават един друг; някои изчезват при съмнителни обстоятелства – вероятно убити; бивши директори стават учители, а администратори поемат ръководни позиции. В атмосфера пропита с страх и ужас учителката Адина, работничката Клара и музикантът Паул се опитват да оцелеят. Дори след извършването на преврата заплахите остават актуални – лисицата все още ловува.

В дома на Адина лежи лисича кожа. Един ден тя открива отрязана опашка от лисицата, после едното задно краче и най-накрая една предна лапа. По тези знаци осъзнава заплахата от румънската тайна служба Секуритате - лисицата символизира хищника.

Тази книга представлява впечатляваща литературна интерпретация на ужаса под тоталитарен режим: „Роман за властта на деспотичните правителства и играта им със страха; как страхът променя хората.“ Това е произведение за далечна страна с познати настроения – аналогии могат да бъдат направени с атмосферата създавана от Щази у нас. Романът заслужава вниманието на множество читатели."