Организационно поведение: Новите парадигми за човешко развитие

Организационното поведение заема централно място в нашата интелектуална и морална свързаност в съвременността - от нас към околните и обратно. Чрез него не само че изграждаме собственото си аз, но също така формираме общности, които ни помагат да реализираме стремежите си за пълноценно човешко развитие.

Тази идея е основополагаща за ключовите концепции, разширената теоретична рамка и методологията на анализа на организационното поведение като научна дисциплина, учебен предмет и практически инструмент. Тя отразява както специфичните характеристики на новия тип организации или ефективни управленски модели – взимащи предвид закономерностите и особеностите на личностните, груповите и културните фактори, така и стратегиите за глобално мислене и положително лидерство. Всички тези аспекти са свързани с перспективата относно смисъла на нашето ежедневие и приноса ни към настоящето и бъдещето на човечеството.

Такова разбиране представлява началната стъпка по пътя към реализацията на истинските ни потенциали в поведението – подчинено на търсенето на диалог и културен синтез. То води до изграждане на обединителни алианси, които да увеличават ангажимента ни спрямо общата съдба. Дори светът около нас може да се възприема като динамична, обновяваща се организация в контекста на развиващата се глобализация.