Клеймото

Романът „Клеймото” (1924 г.) на известния турски писател Решат Нури разглежда края на Османската империя и възхода на младотурците, показвайки реалните промени в социалния и политически живот. Той представя как традиционните морални ценности са заменени от нови, повлияни от съвременността. Читателят се потапя в тази епоха не чрез директно изразяване на автора, а посредством личните и драматични съдби на персонажите.

Главният герой Ифет е син на паша. Въпреки доброто си възпитание и индивидуалното образование с частни учители през детството, той носи в себе си бунтовен дух срещу несправедливостта. Обявяването на Конституционното управление оказва негативно влияние върху него и семейството му. Макар да одобрява действията на младотурците, той става свидетел на гоненията срещу баща си, които водят до трагичен край. Това го довежда до дълбок духовен срив. Неочаквано за него самия едно старо предание - историята за двамата влюбени Фатма и Исмаил, който жертва живота си за честта й - ще се повтори в неговия живот; Ифет попада зад решетките поради желанието си да защити честта на красивата Ведия. За любовта той прави саможертви, които не само че го белязват с позор сред обществото, но унищожават мечтите му за светло бъдеще. След затвора животът му е изпълнен с трудности и когато един ден среща любимата си отново - жена която е пожертвал всичко заради нея - осъзнава със силна болка, че тя вече го е забравила: „Погубих целия си живот заради една химера,” казва главният герой към края.

Любовта може да бъде слепа; дори най-незначителното действие може да разруши цял един човешки живот - това послание прозира през страниците на романа „Клеймото”. Книга, която човек прочита без спиране.