Копелето на сатаната

Михай Золтан Над (роден 1949 г. в Надбакта, Закарпатска област, Украйна) е известен редактор на първото следвоенно унгарско литературно списание в Закарпатието и дългогодишен ръководител на закарпатското издание „Заедно“. От 1995 година той работи като независим писател. Неговият роман „Копелето на сатаната“ (2000) получава наградата за книга на годината през 2001 г., а самият автор печели престижната награда „Атила Йожеф“ през 2005 г. Тази творба е адаптирана и за радиопиеса, както и поставяна на театрална сцена. Золтан е носител на отличията „За унгарското изкуство“ (2015), „Рицар на унгарската култура“ (2007), „Почетния медал Пал Телеки“ (2006) и наградата за литература и култура „Вилмош Ковач“ (2004). Освен това той е член на Унгарската академия на изкуствата.

Сред произведенията му са: "На нова звезда" (2003), "В магията на нещата" (1983, стихосбирка); "Сенчеста долина" (2013), "Бяла черница" (1988, сборник с разкази); трилогия - роман-поема "Далеч е още здрачът" (2008), "Угасваща светлина" (2010), "Отвъд светлините" (2012) и много други.

Животът може да се оприличи на едно изречение - никога не знаем колко ще продължи или как ще завърши: с удивителна, въпросителна или точка. В тази книга всичко се свежда до единствено изречение, тъй като тя разказва историята за един живот. Естер Тот живее в село, където историческите катаклизми променят съдбите както на чехите, така и на унгарците или руснаците. Тя желае същото като всяко момиче от нейното поколение - любов и обичане. Но времето и мястото около нея са белязани от насилие срещу достойнството й; позорът противостои невинността й. Ще успее ли Естер да обедини разделените части от своя живот - опозореното си тяло със семето мразещите я хора? Границите между човешките души по-лесни ли са за преодоляване отколкото тези наложени от войните? Може ли детето родено под лоша звезда да донесе освен само унижение? Животът представлява едно непредсказуемо изречение - понякога то завършва с многоточие.
Нели Димова