Саломе

Преди да заеме почетното място № 32 във Френската академия през 2009 година, Франсоа Вейерганс (1941) - белгиец по произход от баща и французин по майка и самоосъзнание - е създал девет филма като режисьор, както и редица прозаични произведения. Неговият първи роман „Шутът“ (1971 г.) представлява сатиричен разказ за опитите му с психоанализата и му носи наградата „Роже Нимие“. Сред най-известните му творби са „Франц и Франсоа“ и „Три дни при майка ми“, последната от които печели награда Гонкур през 2005 година.

Дебютният му роман "Саломе" е впечатляващ автопортрет, който служи като основа на всичките му бъдещи творби. В литературата той се приема за гений със своя уникален стил, отличаващ се с непредсказуемост.

Исторически погледнато, той става единственият известен автор във френското издателство, който публикува първото си произведение приживе на 27 години. Това предизвикателно еротично четиво остава скрито в чекмеджето му цели 38 години; част от причините са страхът да не се открие прекалено много пред читателите и нежеланието да има конфликт с баща си - строг католик и теолог.

Днес можем да видим как това произведение поставя основите на темите, които по-късно доминират в работата на Вейерганс: секса, психоанализата, операта, жените и киното. През шейсетте години в Европа младият режисьор пътува много из континента и открива знаменитата опера "Саломе". От този момент нататък той нарича Саломе всички жени - реални или фиктивни - в живота си. Като чувствителен но едновременно с това саркастичен наблюдател на собствения си живот, авторът преминава през множество срещи между Венеция и Амстердам - в нощни влакове или летища. Дали това е изповедта на детето от ХХ век? Или просто смесица от копнеж към приключението?