Крематорът

„Авторът, чийто стил и литературен свят наподобяват тези на Франц Кафка, всъщност никога не е чел произведенията му. С многообразния си и ексцентричен начин на живот Ладислав Фукс става легенда и култова фигура в чешката култура, но също така е обект на съчувствие и мишена за безмилостни подигравки; той остава една велика загадка.

Тази деликатна формулировка от страна на литературоведа Мартин Путна цели да опише Фукс без директно нападение срещу фактите. В живота и творчеството му обаче няма нищо деликатно. Ако пренебрегнем общоизвестната информация за неговата сексуална различност, ще пропуснем важни аспекти от неговите литературни размисли и човешките страхове, родени в контекста на тоталитаризма - интерпретирани по различен начин във време след него. И двете системи заклеймяват интелектуалната и сексуалната индивидуалност: националсоциализмът против социализма. Има ли избор пред обикновения човек или големия творец между две злини?

Ладислав Фукс, който според приятелите си и изследователите винаги е бил извън времето и политическите конфликти, предлага единствения възможен отговор - своята съдба чрез литературата.

След като завършва философия, психология и история на изкуствата в Карловия университет в Прага, Фукс започва да пише едва когато навършва 40 години през 60-те години на XX век – „златното десетилетие“ за чешката литература. Тогава действително не познавал Кафка; вдъхновението му идвало от традиционните чешки автори като Божена Немцова и Алоис Ирасек, а също така от Томас Манн и Ърнест Хемингуей.

Основният мотив в произведенията на Фукс са последиците от насилието και страха върху личността. Неговата прозa представя абсурдната реалност чрез разпознаваеми исторически събития като Втората световна война и Холокоста – трансформирайки ги в универсални метафори за човешкото битие.

„Крематорът“ се смята за една от най-забележителните книги на автора – симфония относно злото और разпадането на личността под влиянието нат човеконенавистническата идеология.

В „Крематорът“ преобладават тайнствена атмосфера și мистичност; тук реалното се слива с въображаемото в странна фантасмагория; включването na криминални жанрове или хорор романи служи za абстрактизация нa образа нa злото i психологична дисекция nа героите."