Николай I

Николай I (1796-1855), син на Павел I и брат на Александър I, който е известен с победата си над Наполеон, става император с желанието да установи идеален ред в своята империя. Той се възприема като примерен монарх и противник на либералните идеи, наричан е безмилостен цензор и жандарм на Русия. Николай смазва всяка проява на свободомислие – от декабристкия бунт през 14 декември 1825 г. до най-незначителните опити за изразяване от страна на интелектуалците в страната. Предпочитаща военната роля пред дипломатическата, той изгражда отношенията си с Европа и Изтока под влиянието на дълбок патриотизъм и уважение към традициите. Привлечен от светския лукс, той отдава сърцето си на две жени, но успява да запази християнска добродетелност в личния си живот. Въпреки многото победи както във войни, така и в политически конфликти, Николай I умира разочарован след поражението при Севастопол по време на Кримската война. Анри Троая отново разглежда сложността на историята чрез обективния поглед на биографа върху противоречията, които оформят загадъчността около великата Русь.