Българската идея и демосферата

Заглавието на книгата ни връща към концепцията за "Българската идея", която Стефан Попов разгърна в запомняща се беседа преди около тридесет години в Западна Германия. Тончо Жечев определи Попов като най-великия български историофилософ на 20-ти век в своя труд "Безсъници", издаден от "Летописи".

Каква е разликата между "Българската идея" на д-р Светлозар Попов и тази на неговия известен предшественик? Не представлява ли това предизвикателство, когато новият автор използва същото заглавие? Това би било така, ако съдържанието им беше идентично или разглеждано от един и същи ъгъл.

Стефан Попов обсъжда духовните основи, водещи до националната ни идентичност, докато Светлозар Попов анализира понятията за нация и национални интереси, отбелязвайки тяхното отсъствие в българската публицистика през годините – те са били предмет само на дискусии сред политическата емиграция без изградена обща концепция.

Основната разлика между двамата автори лежи в обхвата и мащабите на аргументите им. Първият се фокусира върху периода от Раковски до Траянов, а вторият - от древността до настоящето. Според Св. Попов ние трябва да насочим вниманието си към Европа, за да можем да осъзнаем собствената си идентичност. Опитите след Стефан Попов за формулиране на "българската идея" често приличат повече на работни програми с акцент върху текущите проблеми.

Примерът с колектива под ръководството на проф. Г.Велев показва напредък по отношение идеята за волжките българи чрез медийните публикации през последното десетилетие благодарение усилията на различни учени и експедиции от „Нощен труд“. Важно място заемаха публикациите като тези във „Отечество“, които осветлиха съдбата на потомците на кан Котраг.

"Българската идея" проследява корени още от началото й при планината Имеон или Алтайските планини според различни авторитети и е характеризирана със силно морално измерение.

Книгата предлага оригинален подход: Авторът извежда българското етническо име като ключова отправна точка в анализа си, откривайки го зад много термини — названия не само у народности но и места — което свидетелства за неговото значение през историята.

Проникнатa от патриотичен дух, но също така насочена към диалог с останалия свят, "Българската идея и демосферата" залага основите за мирно бъдеще през третото хилядолетие. Следователно трудае ангажимент както към нашето историческо познание , така ікъм глобалния стремеж за мирно коегзистиране между култури și цивилизации.
Димитър Боянов,
главен редактор
на вестник “Народен будител” - Варна