История на българските империи

Според Димитър Х. Попов, идеологиите се изменят под влиянието на държавата. Такъв пример е комунистическата "идеология", която през XX век се трансформира в имперска доктрина за Русия, насочена към агресия, потискане и унищожаване на различни етноси и народи.

Между 1989 и 1995 година Димитър Х. Попов активно участва в политическия живот на България. Като привърженик на БЗНС "Врабча" и съратник на Димитър Гичев, той работи за обединение на силно фрагментираното земеделско движение.

Попов е автор на почти 500 статии, анализи и обзори относно демографските процеси в страната, рекламата, пазарната икономика и геополитиката. През 1993 и 1994 г., той играе важна роля във формирането на политическия облик на вестника "За Търновска конституция", като предоставя своята позиция във всеки брой. Неговото творчество включва заглавия като: "Транспорт в търговската мрежа" (колектив), публикувана през 1982 г.; "Жельо Желев - марксист, дисидент, президент" от 1991 г.; "Легенда за Самуил" от 1995 г.; двутомното издание "Истината винаги е горчива" от 1997 г.; както и трудът му "Българският национализъм" от 2000 г., а също така книгата „Дългата нощ“ от 2002 година.

Книгата му „История на българските империи“ представлява резултат от непрекъсната работа над нея в продължение на осемнадесет месеца; предшествана е от четиригодишна подготовка с проучвания. В този мащабен проект той разглежда историята и съдбите на българите през последните двадесет три века до настоящето време.