Итака

В бъдещето дните се разполагат пред нас, подобно на редица пламтящи свещи - златисти, топли и живителни.

Отминалите дни остават зад гърба ни - тъжен ред от угаснали свещи. Най-близките все още димят - студени, размазани и деформирани.

Не желая да ги наблюдавам; те ми причиняват страдание с спомена за тяхната светлина. С поглед към сияещите свещи напредвам.

Страхувам се да се обърна и да видя как бавно черният ред се удължава, как угасналите свещи нарастват бързо.

Който стреми духа си да укрепи, трябва да избягва покорството и преклонението. Някои правила ще уважава, но мнозинството следва да отхвърли - традиции и закони, за които разумът е недостатъчен в праволинейността. От удоволствията много може да научиш. Той няма страх от разрушение: домът му частично трябва да рухне. Така с добродетел чрез знание ще напредва.

Константинос Кавафис