Ей You!

Никога не съм изпитвал недостиг на самодоволство, но магията приключи. Синът на Иван Царския всъщност се оказа просто Иванушка Глупака. Трябва да кажа на онова момиче, че всички негови идоли са вампири. "Дори и да е облечена в красив сукман, пак ще й го споделя," казах си, размахвайки лявата ръка пред огледалото. "Какво правиш там скрита в храстите?" - продължавах да се дразня и очаквах чернооката с глупавата усмивка, зъбите й напомнящи за гъсеница. "Аз съм Аполон!" - вече не говорех спокойно, а почти крещях, блъскайки по гипса, който беше окован около мен. Може би успехите ми бяха потънали в океан от грешки, но именно в този момент бях готов да обвиня баща си за неуспехите ми – той налетял на майка ми точно когато било най-неподходящо. "А може би и сестра ми," добавих след кратко размисъл; защо ли? Пак поради същата причина – мама и тате! "Не! Все пак вината е и нейна!" решително заявих докато се разглеждах в огледалото. „Защото сутрин шумоли с пликчетата си и ме лишава от сън.” Но много зародиши оцеляват дори при далеч по-тежки условия. “Mother Fucker!” добавих доволно. Бях завладян от странен порив; не желаех да допусна провал заради миналото си. Бях готов да хвърля вината върху когото ли не – даже Светия отец (както собственоръчния), че не е позволил на майка ми да направи аборт! И дори сестра ми със своите пликчета задължително бе виновна за това как цялото ми тяло изглеждаше като преминало през месомелачка... Такова е положението!