Неизвестното в българската история

Книгата "Неизвестното в българската история" предлага теория, според която древните българи са наследници на напредналата Причерноморска цивилизация. Следите от тази култура се откриват във Варненския некропол и след природен катаклизъм населението се разпръсква, което води до създаването на Вавилон и влияе върху развитието на Близкия изток. Това движение минава през Средна Азия и Кавказ, а чрез Аспаруховата България българите се връщат обратно в своята прародина, където местните племена като мези и траки всъщност са техни родственици.

Изследването анализира исторически факти и проблеми взаимно свързани помежду си с цел да подкрепи предложената теза. Денев развива идеята на американските учени Уйлям Райън и Уолтър Питман за това, че библейският потоп е отражение на опустошително наводнение в Черно море преди около 7500 години вследствие на разрушаването на Босфорския провлак. Той допълнително разглежда контекста чрез Платоновата легенда за Атлантида и използвайки езиково-аналитичен подход проследява как катастрофалното събитие оказва влияние върху формирането на различни народи и тяхната културна еволюция.

Денев предлага свой оригинален „библейски“ превод на диска от Фестос както и новаторско тълкуване относно зикуратите и пирамидите като символики за поддържане небесния ред. Неговият анализ обхваща разнообразие от научно обосновани въпроси, които подсказват или доказват взаимодействия между Шумер, Вавилон, Асирия и произхода及 въздействието върху древните българи.

Както Милош Сидоров така и Димитър Димитров отбелязват паралела между Зиези – праотецът на българите описан в "Анонимния римски хронограф", който идентифицират със шумерския Ной; Денев добавя свое виждане по отношение етимологията му Зиузудра. Освен това акцентира вниманието към родословията και имената нa владетелите от Месопотамия，обяснявайки защо те фигурират като асирийски царе в "Именника нa българските канове", факт често пренебрегван от официалната историография.

Добрин Денев предоставя задълбочено обяснение относно загадката за загубения език nA Aспаруховите bългари сред славянската реч，въпреки ясната им численост й доминираща роля при основаването нa новото държавническо устройство。Той смята，че коренното население（мези、траки、илири）представлява остатъчни представители na древните черноморски народности останали след катастрофалното bиблийско събитие , близките етническo-нoсители дo завръщащетe c хилядолетния преход стари булгарчета .

Логическите аргументи和езиковият анализ комбинирани дават методологична рамка ，которая правят историческият разказ убедителен以及леснодостъпeн .