Ави-Тохол. Исторически сборник Т.1

Преди десетилетие в Българското читалище в Лондон, група от личности – Димитър Табаков, Димитър Ил. Димитров, Екатерина Димитрова и Юрий Стоянов – взеха решението да започнат издаването на историческо списание с името "Ави-Тохол". Това начинание не беше просто резултат на външни обстоятелства; то произлезе от тяхната дълбока лична ангажираност към темата. По време на този творчески период списанието успя да изгради своя интелектуален профил и академична идентичност, както и да привлече значителен брой читатели. В контекста на историческите събития множество индивидуални пристрастия са се опитвали да повлияят на неговото развитие, но автентичността му остава непокътната.

Представяме ви първия том със селекция от статии, публикувани през годините в това списание. Тази колекция е повод за припомняне на основните принципи, които "Ави-Тохол" наследява от своите предшественици - като Димитър Съсълов, Николай Станишев и Фани Попова-Мутафова. Сред тези принципи е вярността към българската идея и култура, която продължава да бъде актуална дори след многобройни опити за нейното подменяне чрез различни теории извън нейната същност. Изследванията срещу чуждите доктрини предоставиха уникалния характер на "Ави-Тохол", което го направи желано четиво сред читателите и учените по история.

Списание "Ави-Тохол" постепенно наложи новаторски подход при изучаването на древността. Беше поставена под съмнение доминиращата концепция за произхода на българската народност; славяноцентризмът бе аргументирано оспорван. Установени бяха връзки между древната българска цивилизация и най-древните известни култури - шумерската и индийската. В наши дни уважавани западни учени посочват Балканите като начало на предпотопната човешка цивилизация с най-старо писмо, металургия и градове; много от тези идеи вече намериха място страниците на "Ави-Тохол". Когато статиите били публикувани, авторите им получили нападки; въпреки това те устояли проверката във времето.

"Ави-Тохол" последователно прилаган интердисциплинарен подход при оценяването достоверността на историографските хипотези. То следяло интересните открития не само в класическите области като анализирането написаното свидетелство или хроники , а така също в палеографията , теологията , климатологията , зооботаниката , медицината . Проведени били задълбочени анализи върху важните митологични текстове като Пураните или Египетската „Книга На Мъртвите“, целящи глобално разбиране относно местоположението و значението древна българска цивилизация.
Димитър Ил.Димитров