Скобелев: Съществува само мигът...

Руският автор Борис Василиев, известен с романа "А утрините тук са тихи", който стана популярен благодарение на своята екранизация, създава обширния роман "Скобелев: Съществува само мигът" (издателство "Посоки"), посветен на живота на прочутия генерал. Името му бързо придобива легендарен статус по време на неговото съществуване – той участва активно в конфликти в Средна Азия и Кавказ, а също така се издига до редиците на великите герои от Руско-турската война, включително битките при Плевен и Шипка. Скобелев печели уважението и любовта на българския народ, което остава живо дори след години.

Неговият живот е кратък, но изпълнен с ярки моменти; той никога не познава поражение и мнозина предричат блестяща кариера за него като фелдмаршал. Талантът му често е сравняван с този на Суворов и Наполеон. Въпреки че белият генерал не получава одобрението на монарсите или висшето командване, народа и войниците го обожават.

Романът "Скобелев: Съществува само мигът..." предоставя уникална възможност за читателя да разгледа живота и личността на Белия генерал през нова призма. Читателят ще научи важни факти за Руско-турската война, обсадата при Плевен, Санстефанския мирен договор както и информация относно формирането на новата Българска държава след Освобождението.

Борис Лвович Василиев е роден през 1924 година в Смоленск. Участник във Великата отечествена война, завършил Военното училище за бронетанкови сили през 1948 г., започва професионалната си писателска кариера през 1955 г. След успеха със своята повест "А утрините тук са тихи" (1969), името му става известно сред литературните среди. Той има множество произведения зад гърба си като "Най-последният ден" (1970) и "Не стреляйте по белите лебеди" (1973). Най-новото му творение е историческият роман “Скобелев: Съществува само мигът…”.

Михаил Дмитриевич Скобелев (1843 - 1882) бил генерал-адютант с интересна биография - първоначално учил у дома and after that in a boarding school in Paris before постъпването си в Петербургския университет през 1861 г., откъдето бил изключен почти веднага поради студентски безредици. Започвайки военноморската си кариера като юнкер в кавалерийската гвардия през 1863 година успешно взима участие в Полското въстание.

След прехвърляне към Гродненския хусарски полк активното му участие срещу въстаниците продължава до назначаването му във Туркестанския военен окръг след завършен курс в Николаевската академия при Генералния щаб.
През похода срещу Хива Скобелев демонстрирал забележителни умения като лидер между другото проявяващ смела инициатива по време Кокандските действия.

Когато началството било недружелюбно настроено към младия генерал след пристигане около март 1877 година много скоро започнали да обръщат внимание върху него покрай успешните операции при Ловеч и боевете при Плевен.
Известността ему рязко расте особено след преминаването Балкан планинa посредством Химитлийская пътища край Шейново които довели до капитулацията турците под водителството Вейселов пашs).

Веднага после кампанията от ’78-а той получил чин генерала-лейтенант връчена орден Свети Георгий второстепенно значение.Skobelev извикани обратно от отпуската когато реч произнесена затворила голям политически скандал напомняйки славянските тирании.Смъртта настигнала героя ненадейно вечерята навечерием месеца июньско число .