Ощ / Веселина Сариева

**Пукане на лепкаво грозде**

Сънищата са бавни и тромави, разположени между две възглавници.

Тъмнината е заседнала в гърлото на жената срещу мен, а ръцете ѝ наподобяват корени с брада.

Китките ѝ набъбват, широките крачки поглъщат земята.

Пет чифта очи повдигат погледа си нагоре.

Захар тече от откритите облаци, които се явяват като празни захарници.


***

На масата
Има носове и уши,
Езици и ръце —
Твои мои,
Негови.

На масата лежи франкенщайн,
Сред нашия разговор,

А ние всички сме
Вегетарианци.


***

Ръцете и краката му са прибрани
Напречно по леглото,
Лежи по корем

Прилича на онези
Метални цветни скулптури
Край канала в Ротердам,
На които хората сядат.

Докато се къпеш, той казва:
Чувствам се като предмет.


***

Миризмата остава съща —
Онази, която чаках.
Аз бях мирисът,
А ти — бездиханието.

Сега зная за житото
И викам към патките.
Те са празни,
Глинен материал като теб и мен.

Кукли за разбиване.