Човекът е въпрос. Нови стихове

В градския парк
се чуват звуците на мобилни телефони,
а слънцето, като служител,
постепенно се насочва към залеза.
Докато си мисля,
че безкрайността всъщност е съставена
от тези кратки дни.
Сутринта чух пролетните капчици да звънят,
по обяд заваляха летни вихри,
но в момента в душата ми цари есен.
Младият кестен отсреща
ми намига с едно-
единствено листо.