На чисто. Стихотворения

Тези стихотворения те улавят незабелязано, тъй като по един далечен и ненатрапчив начин ти разказват за невъзможния живот, който си мечтал да водиш - за друг роден край, различен град, алтернативна реалност и стар приятел. Те напомнят, че всичко е могло да бъде различно за теб.

Поезията представлява свобода не с цел да създадем нова версия на себе си, а да приемем това, което сме – независимо дали сме обикновени мечтатели или нерешителни предатели. Четейки тези стихове, успявам да простя на себе си и усещам как дишането ми става по-леко сред мъглата в старата махала; с носталгия прегръщам разноцветната тълпа и се възхищавам на безличната сивота около мен.

Спомням си как бях щастлив с червената връзка; помня моментите си в „Бразилия” със запалената цигара; чувството на свобода пред „Св. Александър Невски” – тогава нищо не ме интересуваше. Сега вече не е така.

Някой трябва да живее този сладко-кисел живот вместо мен и тази книга ми позволява именно аз да го правя, а не някакъв измислен образ от моя фантастичен свят.
Владислав Тодоров