Македонска голгота: Спомени и изповеди от Ениджевардарско

Спомени и разкази от района на Ениджевардарско

Ениджевардарско е малко известен и недостатъчно проучен български регион. Причината за това е неговата изолираност от централните части на България, а в съвременността – и от географските граници на страната. Разположен в далечния край на българското етническо пространство, този район, наред с Солунско, Верско, Кайлярско и Костурско, образува своеобразна южна граница за европейските славяни. Най-старите писмени данни за тези традиционно български територии датират още от ранното средновековие. Те могат да бъдат намерени в средновековните извори относно заселването на славяните тук и постоянните конфликти между племената сагудати и друговити срещу Византийската империя за контрол над град Солун. След VII век византийските хроники отбелязват опити за присъствие в региона от страна на Куберовите българи, които започват да играят важна роля във взаимоотношенията с Византия. Процесът на интеграция между двата етноса наподобяващ този в Дунавска България значително се ускорява след IX век, когато част от района става част от територията на средновековната българска държава.

Въпреки многовековното си подчинение под властта на византийците и османците, населението в Ениджевардарския край успява да запази своя език, култура и чувство за принадлежност към българската идентичност. Дългият период чуждо владичество и физическата му дистанция до основните територии на България са помогнали за съхраняването у него на старобългарски лексикални особености, които ни връщат назад във времето преди Йоан Екзарх. Тези факти не остават незабелязани от първоначалните изследвания върху народната култура и диалектите в Южна Македония; например Ст. Романски коментира: „Долновардарската област почти не е променила етническия си облик през последния седми век... Независимо от миграциите към Солунското поле… местното население е запазило автентичността си."

Разположено стратегически в Централните Балкани — място със смесване на различни култури — населението там пази редица наследства отпреди завладяването им с влияние върху тяхната традиционна култура; много аспекти все още чакат своето научно проучване. Някои такива реликви са толкова дълбоко вплетени в душевността és традициите на хората по тези места че могат сериозно да променят разбиранията ни относно далечното минало...

В настоящото произведение споделям спомените , историите и разказите о т ениджевардарските бежанци през различни поколения . Те обхващат продължителен период - почти един век , т.е.,от края н а 19-ти до края н а 20-ти век , представлявайки живо свидетелство зa упоритита борби nа наште предци zа национално самоопределяне y освобождаване ... - Авторът