Татар Пазарджик. От основаването на града до края на XVII век

Татар Пазарджик, днешният град Пазарджик, е един от българските населени места, основани и развивани по време на османското господство, на терен без предходно съществуващо средновековно селище. Възникнал в края на XIV век благодарение на малка татарска колония, той се намира на кръстопът между две реки и важни пътища. Благоприятното му местоположение допринася за неговия растеж и скоро става едно от ключовите селища в Тракия. Интересната история на града обаче остава незабелязана в сравнение с известния си съседи Пловдив, който привлича повече внимание от историците.

В настоящата книга са разгледани различни аспекти от историята на Пазарджик през XV-XVII век. Авторът започва с обсъждане на точната дата за основаването му и предлага нова хипотеза, която предполага че досегашните изследвания са лишили града почти век информация относно собствената му история.

Книгата проследява сложния процес на трансформация от малко провинциално селце под управлението на мощните акънджи до типичен османски град, който постепенно се утвърдил като административен център и конкурент на Пловдив в региона. Започвайки само с мюсюлманско население, към него бива привлечена незначителна християнска общност, която бързо расте и през XVII век изгражда първата църква в района.

Читателите ще намерят също така преводи на значителен брой османски документи от архиви както в България, така и в Турция; тези материали представляват солидна основа за бъдещи задълбочени проучвания върху историята на Пазарджик през ранните години под османска власт. Изследването ще бъде полезно както за специалисти историци, така и за краеведи или любители истории.