Светлината на черното мастило

Младият монах Уилфрид е изпратен от крал Алфред на Англия в Константинопол с цел да усвои гръцкия и арамейския език, за да обучава книжовниците в манастира Уинчестър, които превеждат библейските текстове на староанглийски. По време на пътуването си той се запознава с капитана на търговски кораб Филип, ученик от известната Магнаурска школа, и двамата скоро стават приятели. В Константинопол те срещат българския принц Симеон, неговата братовчедка Тервела, болярката София и нейния брат Любомир.

За България това е период на трудно преодоляване на древното езичество и приемане на християнството, което води до упадък на племенните култури. На този фон разцвета нежната и дълготрайна любов между Филип и Тервела. В същото време обаче София и Симеон страдат от неосъществените си чувства един към друг, защото бъдещият владетел трябва да сключи династичен брак за осигуряване мира в царството.

Виктория Забуковец е родена през 1930 г. в София. Предучилищното си образование получава в Унгария; за да не забрави родния си език я връщат обратно в София, където учи в колеж "Санта Мария". През 1942 г., тя се завръща в Унгария, а по-късно през 1948 г., заминава за Австралия. Завършва магистратура по история, английски и немски език以及 социология във университета Аделаида.

Забуковец има уникален метод за изучаване на историята наречен “методът на решетката”. Вертикалната ос представя годините и датите, докато хоризонталната показва държавите и събитията свързани с тях. Чрез сравнителен анализ между историята на западните народи през VIII-IX век тя открива интересни паралели – крал Алфред Велики от Англия, франкският крал Карл Велики както княз Борис和 цар Симеон са били жив contemporaries поне частично по времето им. Откритие й изненадва още повече когато разбира че всички те са се сблъсквали със сходни предизвикателства و споделяли близки амбиции; така възникнала концепцията “Светлината на черното мастило”.