Имигрантката

Завладяваща и художествено изразителна история разказва за младата жена, която избягва от широкоразпространената мизерия в България след падането на комунизма и се премества във Виена, стремейки се да намери себе си чрез този необичаен акт на освобождение. Авторът майсторски представя както тъгата, така и комедията в изпълнения с обрати живот на своята уникална героиня, като повествованието е от нейно име и е написано с великолепен автентичен стил.

Разказът проследява живота на героинята само за един ден. Докато я наблюдаваме по време на ежедневната й работа в кръчма във Виена, през серия от ретроспекции ни се разкриват ключови моменти от миналото й – започвайки от началото на 60-те до средата на 90-те години – които се преплитат с опитите й да оцелее като нелегален имигрант.

Романът детайлно описва живота на Лена: идиличното й детство в малко миньорско селце в Родопите; трудните юношески години и бягството от провинциалния начин на живот чрез краткотраен, но разрушителен брак; усилията за самостоятелно възпитание на двете деца в големия град. Когато Лена вече смята, че е преодоляла проблемите си, комунистическият режим пада и страната потъва в безредици.

Героят е принуден да остави децата си зад граница и да търси щастието си като нелегална имигрантка във Виена. Там болката от раздялата със синовете й и постоянният страх от депортация я подтикват към разумен брак с австриец. В последния момент тя променя решението си обаче, което ѝ предоставя шанс за личностна реализация – нещо, към което винаги е стремяла.

Румен М. Еверт е германец с многогодишни престои зад граница - две десетилетия прекарани основно в Англия. През последното десетилетие живее със съпругата си българка между Пловдив и Берлин. През 80-те и 90-те публикувал няколко книги на немски и английски език включително биографията „Боб Марли“ и детската книга „Бодилът“. По-късно пише сценарий заедно с режисьора Гернот Краа, който става успешен филм през 1991 г.

„Имигрантката“ представлява първата част от трилогията „Отвъд Ландщрасе“, която разглежда противопоставянето между две европейски култури: латинско-западната срещу гръцко-източната. Втората част предлага пикаресков роман , където трагедията в България получава комичен прочит., а третият том описва последните дни преди смъртта на старец в българска провинция паралелно със събитията около рухването на Световния търговски център в Манхатън.