Изкуството на прехода: Проблемът неконвенционално изкуство в България

Съществуват само няколко труда, които задълбочено анализират съвременното изкуство в България. Книгата на изкуствоведката Галина Лардева разглежда трансформацията на художествените практики от средата на 80-те до средата на 90-те години на ХХ век, когато те започват да се отклоняват от традиционните платна и бои и се насочват към процесуалността, перформативния жест и публичното пространство. В произведението се обсъжда ново разбиране за изкуството, при което творбата губи своята „изобразителност“ и вместо това акцентира върху контекста на произвеждането му. Тук не става въпрос просто за промяна в средствата за изразяване, а по-скоро за преосмисляне на перспективите – проблематика, която досега не е получила необходимото внимание в областта на изкуствознанието.

Лардева работи с обширен набор от текстове относно изкуството през този период, включително рецензии и статии. Тя използва тези свидетелства като основа за изграждане на цялостна археология относно разбирането за изкуство през разглеждания времеви интервал. Процесът по осмислянето на „новите форми“ протича в една разнообразна и често противоречива рецептивна среда – което представлява не само откритие от страна на автора; то служи като отправна точка за описание именно на тази среда.

Терминът "неконвенционални форми" напомня Колумбовото откритие - защото под повърхността na значимата новост всъщност стои объркване около термини или концепции. Фактът, че няма строго определени конвенционални или неконвенционални форми е точно толкова доказуемо (по подобен начин) както естественото установление, че Америка не е Индия. От тези очевидности произлизат различни нагласи и тълкования, които книгата „Изкуство на прехода“ систематизира във своя анализ.

Тази детайлна панорама съчетава интелектуална радикалност с критично отношение към безусловното приемане както na свидетелства така и факти.

Борис Минков