История на света Т.4: Империи и варвари III в.пр.н.е. - I в.от н.е.

В началото на III век преди Христа империята на Александър Велики е разделена между неговите наследници. Появяват се нови държавни образувания и започва елинистичният период, който приключва с установяването на римската хегемония в източната част на Средиземно море. Докато Изтокът остава фрагментиран между противоположните монархии, в западното Средиземноморие преобладават две сили: Картаген в Африка и Рим в Италия. След дълги войни Сципион побеждава при Зама (202 г.) и Картаген вече не може да оказва съпротива.

II век преди Христа е златен период за републиканския олигархичен Рим, доминиран от nobilitas, но обществото изпитва тежка криза, която реформаторските усилия на Гракхите не успяват да разрешат. През I век преди Христа Рим продължава своето разширяване и удвоява територията си.

Единствената дума, която свързва I век пр. Хр. с I век сл. Хр., е "император". За това допринася един търпелив и умен човек - Октавиан (63 г. пр. Хр.-14 г. сл. Хр.), синът на божествения Цезар, който утвърдил „вечния мир".

Отделни глави разглеждат различните „варварски" аспекти на класическия свят през този период: упадъкът на тракийските царства; бурният живот сред келтите; варварска Европа със Северна и Източна част; както и контрастите по африканския континент – варварският Близък изток срещу Далечния Изток.

Америка не присъства в тази книга, посветена основно на Евразия и Африка – два света с постоянни и тесни връзки помежду си.