Кентавърът

"Кентавърът е представителен роман на изразения интелектуален реформизъм в американската литература. Той не притежава монолитната величественост, характерна за Фокнър, нито социалното бунтовничество на Стайнбек, но все пак показва, че авторът му е усвоил добре творбите на своите велики предшественици. Освен това – с острото си разбиране за съвремието и дълбоката си ангажираност към живота като честен човек, Ъпдайк сякаш надминава значимите майстори на американския критически реализъм. Още от млада възраст той черпи от опита на хората около себе си онези истини, които искрено и с голямо вдъхновение преминават в сериозни и благородни идеи. Именно тези концепции и неговите открития относно човека и обществото са изложени ясно в Кентавърът, правейки романа достъпен и близък до читателя по много съвременен начин.

Историята на Джордж Колдуел – велик неудачник и понякога жалък мечтател, който прекрасно осъзнава несъстоятелността на своите желания – е пряко свързана със семейството на писателя. Сюжетът произлиза от реалността: жива, силна и изпитана. Ъпдайк сам отбелязва личния характер на романа си: „В известен смисъл той е необичаен - казва той. - Сплитането между античните митове и съвременната действителност през 1947 г., Пенсилвания представлява сложен комплекс. Но всеки би могъл да го разбере; основата ми беше вдъхновена от няколко реда в сборник древногръцки легенди.” От тях започва самият текст. Авторът желае да адаптира тази легенда чрез погледа на днешния човек; тя се преплита с детските му спомени така, че Олинджър става Олимп , а боговете Зевс , Хефест , Хера , жената кентавр Харикло и дъщеря им Окироя приемат формата на истински личности . Мъдростта Божий Хирон у мен се комбинира с образа учителя Колдуел , а неговият син всъщност представлявам аз самият . При връзката със спомените миналото взаимодейства с вярванията , митовете .

Годините след първата публикация Кентавърът (1967) са едновременно малко и много време . Малко защото романът продължава да бъде четен с интерес особено заради блестящия стил — такъв трудно може да се намери сред по-кратките произведения във американската литература впоследствие . Много обаче тъй като младият тогава Джон Ъпдайк преживява противоречиви художествени криволици помежду две интерпретации . Въплътила саркастичността му точността оставайки верен надеждата за бъдещето."